Мракът и зимата

Тихо беше..Мрак..Нито звук..Сняг..Стъпки..Песен..
Висок мъж със ребърни коси тихо вървеше по снега и си тананикаше. Очите му бързо обиколиха околноста и той докосна доволно меча на кръста си.
- Идвам, братко..идвам - тихо прозвуча гласът в тишината. Очите като че ли бяха ледени, косите също. Фигурата, облечена в черно като че ли говореше сама на себе си, но може би някой я слушаше.защото все едно не беше сам
- Колкото и да се криеш ще си платиш..Ще си платиш - гласът беше напевен, което все едно усилваше снега. Мъжът беше елф, малко странен, но все пак елф. Той се казваше Клайв, демон на зимата. Той можеше да подкани зимата да дойде по-бързо. И всякаш точно това правеше напевният му глас. Елф, готов да отмъсти..Просто трябваше да дойде точното време.
- Когато вие разрешите..Аз ще съм готов - каза като че ли сам на себе си, но някой май го слушаше

(Оригинално публикувано Mon Aug 27, 2007 10:10 pm, Мелиса Сойер)

- Ей елфчо - оркски глас проехтя някъде зад фигурата в черно. Среброкосият се обърна към висок орк с дебела броня - Недей толкова застудява времето..Ще измрем ако продължаваш така.
- Кой може да има нужда от същества, които не търпят студ. Изчезвай - елфът нямаше право да заповядва разбира се, но ледът в очите му уплаши орка и той си тръгна като мърмореше нещо. Среброкосият отново се обърна към равнините, които бяха покрити със сняг и се усмихна. Няколко същества с дебела козина бяха готови за път. Първата им цел беше Драконското царство. Царството, в което едно време бяха сразени. Разбира се бяха обсъждали различни начини как да проникнат през замъка, но категорично бяха отхвърлили Проходите на Последната битка...Все пак мястото беше свещено и за злия свят. Велики войни бяха загинали там, повечето се страхуваха от това място. Елфът се изправи изведнъж и тръгна с бърза крачка към съществото най-отпред на групата, което най-много приличаше на ашрак - като това, което някога беше загинало редом с Кейти Джоунс.
- Вървете направо, през прохода. Аз ще го разчистя за вас. В Драконското царство все повече се трупа сняг, на вас няма да ви е трудно..Всъщност може и да се затрудните ако намерите един елф там..Не го пипайте той е мой враг и аз ще се разправя с него.
Съществото кимна и даде сигнал. Всички тръгнаха изпратени от усмивката на елфа.
- Зимата иде - каза той и отново тръгна назад, за да види своите подчинени. Бяха му дали някаква войска и той трябваше да се срещне с нея сега

(Оригинално публикувано Tue Aug 28, 2007 9:30 am, Мелиса Сойер)

- Ах ти..Не, няма да се измъкнеш, братко - елфът сега седеше сред снега, който стигаше вече до кръста му. Елфът всякаш беше направен от сняг. Носеше бяло топло наметало, а леденият му меч проблясваше леко когато снежинките минаваха покрай него.
- Време е и Пустинята да застудее малко - каза си среброкосия и започна своята тиха и напевна песен. През това време до него се появи черният елф, облечен като за Северния полюс и изгледа елфа с гняв.
- Елфчо..що не спреш...
- Ти ме прекъсна..Дано е нещо важно - елфът се обърна с гневен поглед към съществото.
- Сър..не можем да търпим повече зимата ви.
- Не..това не е мое дело. Природата е такава, а аз мога да управлявам снега както пожелая. Махай се..Пречиш ми, имам работа, не виждаш ли?
Но оркът явно не виждаше. Изтегли крив черен меч и го насочи към среброкосия
- Ще умреш, ако не спреш.
Елфът не потрепна. За миг оркът беше пред него, после сякаш снегът го погълна и не остана нищо.
- Неприятно ми е да убивам собствените си съюзници - каза тихо елфа и отново се съсредоточи към това да прави сняг

(Оригинално публикувано Tue Aug 28, 2007 7:18 pm, Мелиса Сойер)